На тръгване
Денят наближава и аз ще замина,
любовта ни спира – изборът е твой,
ще ме срещнеш може би догодина –
но тогава ще съм човек свой.
Пълня чантата със скъпи спомени,
с любов и радост отминали вече,
сега сълзата усмивката смени,
за да изпрати багажа надалече.
Почти тръгвам и не се обръщам –
да не гледам, за да мога да забравя,
дано не замина сам и намръщен,
а сърцето на тръгване да оставя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
