Не ми остана страст, не ми остана!
Аз колко жар по тебе изгорях!
Душата ми трептеше като рана,
а медно се топеше в сладък грях.
Сега събирам пепел по ъглите
на морното угрижено сърце.
Разсеян поглед хвърлям и въздишам,
и ти, разбрах, си бил един крадец.
Аз колко сън по тебе изсънувах
и колко блян отровен аз изпих!
До сетни сили нежно се вълнувах.
Изплаках ти сто момински реки! ...