На Валери, който тръгва
Не е редно да казваш „до скоро”.
Нито ти, нито аз го мислим.
В чужда пръст ще си пускаш корена,
но дали онзи бряг ще е пристан?
Ще си тръгнеш с разкъсван от вятъра
заблуден, тъжен корабен писък,
ще изплаче изнервено ято,
ще въздъхне крайбрежен плисък.
Ще потънат рапаните в пясъка,
от неясна тъга притиснати.
Кормораните ще се разкряскат,
от крилете им мрак ще плисне,
ще мълчи Богориди, по зимному,
край Театъра ще витаят спомени...
За „довиждане”- просто кимване.
До завръщане ще те помним.
© Ели All rights reserved.
