Sep 26, 2005, 5:17 PM

На Ванга

  Poetry
1.1K 0 1
Без теб осиротя родът човешки,
без теб светице, майчице добра.
А кой ще ни показва вече грешките
и ще ни води в мрак към светлина?

Без праведните думи и заръки
в пророчествата твои, сбъднати,
ще ни налегнат ли отново мъки
или ще ни помагаш от отвъдното?

Че ти живя живот като легенда
и твойто име е реликва свята,
във Рупите издигна до небето
за нас олтар най-свиден на земята.

Почивай в мир, светице! Ще те помним!
И ще те носим вътре във сърцата!
В годините безпътни и бездомни
заветът твой ще ражда добротата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...