26 sept 2005, 17:17

На Ванга

  Poesía
1.1K 0 1
Без теб осиротя родът човешки,
без теб светице, майчице добра.
А кой ще ни показва вече грешките
и ще ни води в мрак към светлина?

Без праведните думи и заръки
в пророчествата твои, сбъднати,
ще ни налегнат ли отново мъки
или ще ни помагаш от отвъдното?

Че ти живя живот като легенда
и твойто име е реликва свята,
във Рупите издигна до небето
за нас олтар най-свиден на земята.

Почивай в мир, светице! Ще те помним!
И ще те носим вътре във сърцата!
В годините безпътни и бездомни
заветът твой ще ражда добротата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....