На една вода разстояное,
стоим на брега
и слушаме тишината,
а вълните се пенят
и говори водата 
за оттатък -
на една вода разстояние,
как взривяват,
как стенат,
как всичко боботи.
Подреждат се кораби
като някакви ноти
и чуваш не оркестър,
да подготвя концерт,
а някакви спецове,
водени от експерт
да се опитват да сплашат
нощта.
Зазвучава калашник,
а тук тишина....
Там всичко е ужас,
неизвестност и страх.
Тук всички на плажа
се заливат от смях.
Контраст, парадокс 
и Божия воля.
На вода разстояние...
Ръкопляска прибоя
на този разпенен 
като вълните живот!
На вода разстояние...
Еднакво сме хора,
но различен народ....