На врачка...
Кажи ми, Вещице, гадай съдбата ми.
Предричай ми все хубави неща.
Разголвай и обличай пак душата ми.
Разкъсай ме и отначало ме създай.
Кажи ми, Вещице, хвани ръката ми.
И по чертите избледнели разпознай -
що мъчи ме и що грози душата ми?
Колко далечен е близкият край?
Спусни завесите, повикай дявола.
И демоните му на помощ призови.
Зови, ако е нужно, и природата,
нo лоното на болката ми отгатни.
Потъркай топката, онази, кръглата.
Попитай я - Защо? - и после ми кажи.
Да знам и аз, преди да съм посърнала.
Защо и как съдбата ме сломи!
Кажи ми, Вещице, предначертай началото.
Върни ме там, на стартовата права.
И може би ще победя съдбата си,
а болката ще се препъне на финала.
© Николина Милева All rights reserved.
