Nov 26, 2007, 2:22 PM

На Яна

  Poetry » Love
1.3K 0 12

С целувка нежна, като кадифе,
аз искам тебе да обгърна,
с ръце, душа и от сърце
да те погаля и прегърна.

 Живота ти да променя,
да го направя смислен,
на теб и  твоето дете
във цел и мисъл да превърна.

 За да изчезне в миг страха
от крясъците нощни, от побоя,
от погледа изплашен и сломен,
от поглед - зверски алкохолен.

 Защото всеки е роден свободен
и воля за живот той има,
защото нежността е дом сплотен,
а аз я имам и е твоя.

 Туй може да не е сега,
туй може да е утре,
но даже и да e във вечността,
аз тук съм, твой и неспокоен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...