May 17, 2012, 10:57 AM

Начало

  Poetry
1.4K 2 11

 

Бог ме създаде не от пръстта.

Аз се родих от водата,

оплодена от нежен лъч светлина,

чудотворна и свята.

 

Аз се родих не от мъжко ребро.

И не съм само плът и кости.

И не нося  само зло и добро.

Приютявам и дявол, и Господ.

 

Мен ме наричат просто жена

или майка на децата Адамови.

Ала само чрез мен се ражда света.

И без мен е Велената ялова.

 

Аз съм начало, посока и път.

Аз не съм само грешна утроба.

Зачева душата ми непорочно духа,

за да раждам синовете на Бога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много, много силно! Поздрав!
  • Ти си истинска Жена!!!
  • Каква ерес!
    Дръзваш да опровергаваш най-святата книга, Библията!

    Страшно, страшно много ми хареса! Само в ето това:
    "Аз не съм само грешна утроба", има нещо замислящо. Какво означава "Не съм само грешна утроба"? Означава признание, означава съгласие, че И СИ ГРЕШНА УТРОБА!
    Според мене думичката "само" трябва да отпадне, и да остане категоричното "Аз не съм грешна утроба!"
  • Прекрасно! Весели празници!
  • Много хубаво!Поздравления!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...