Началото на една любов
Беше нощ нормална,
с моите приятели се смях,
почувствах тръпка странна
в мига, в който те видях.
Ти усмихна ми се нежно,
моето сърце затропа в такт,
такт на радост и надежда
аз с теб да крача пак и пак.
Първо вяра нямах аз,
че ти към мен ще се обърнеш
и сякаш отказах се веднага аз
да се боря със захлас.
Но дойде денят, в който
ти с усмивка ми се довери
и тръгнахме редом
да вървиме аз и ти.
Озари живота ми със светлина,
озари го с нейната си красота,
позволи до теб да крача аз,
да живея истински и без страх.
Обичах те безкрайно,
тъй както и сега,
обичах те и вечно ще го правя
дори след края на света!
© Иван Батев All rights reserved.
