Apr 23, 2009, 4:20 PM

Началото на края

  Poetry
919 0 4

Ресурсите привършват,
а хората мълчат.
Светът ни тъй красив,
заплашен е от срив.

 

Тероризъм и гладуване,
климатични аномалии,
войни и боледуване
увеличават своите мащаби.

 

Наркомания и проституиране,
обири и атентати.
Взаимно се избиваме.
Не сме ли глуповати?!

 

Финансови сривове
и парични липси.
Със разбити щитове
очакваме апокалипсис.

 

Мизерия и безпаричие,
убийства и злини.
Потънали сме в безразличие
и погубваме мечти.

 

Ний, хората, света рушим
и тъй трудно е да си призная,
че с лошите си действия градим
за нас началото на края!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това, което пишем, е огледало на душата ни, така че - престани с тази "без реална причина". Не знам има ли въобще начало или край, защото накрая всичко се слива в едно. Важното е "тук и сега" да градим бъдещето си, без да се оправдаваме с очаквания за "СВОЯТА ГИБЕЛ".
  • Абе то всички така мислят, ама като влязат в "голямата игра" и забравят за бутането на часовника назад!!! А и Апокалипсиса е предсказан и няма как да бъде избегнат!!! Ще стане точно тогава когато трябва и нито секунда повече или по малко!!! Този свят мнооого отдавна за жалост върви към своята гибел!!! Още от своето създаване!!! Така, че началото датира от мноооого старо време!!! Поздрави
  • Пак казвам, че пиша без реална причина.Така де, обичам по - тъжните стихове, а иначе съм напълно съгласен с теб
  • Влади, защо началото на края? Нали ти и аз, и всички млади хора, които днес са без позиции и имена, утре ще си заемем местата в "голямата" игра и ще имаме своя шанс да бутнем часовника на Апокалипсиса малко назад. Надявам се само да бъдем достатъчно. А до тогава с малки стъпки и реални действоя. На листа винаги е по-лесно.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...