23.04.2009 г., 16:20

Началото на края

920 0 4

Ресурсите привършват,
а хората мълчат.
Светът ни тъй красив,
заплашен е от срив.

 

Тероризъм и гладуване,
климатични аномалии,
войни и боледуване
увеличават своите мащаби.

 

Наркомания и проституиране,
обири и атентати.
Взаимно се избиваме.
Не сме ли глуповати?!

 

Финансови сривове
и парични липси.
Със разбити щитове
очакваме апокалипсис.

 

Мизерия и безпаричие,
убийства и злини.
Потънали сме в безразличие
и погубваме мечти.

 

Ний, хората, света рушим
и тъй трудно е да си призная,
че с лошите си действия градим
за нас началото на края!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това, което пишем, е огледало на душата ни, така че - престани с тази "без реална причина". Не знам има ли въобще начало или край, защото накрая всичко се слива в едно. Важното е "тук и сега" да градим бъдещето си, без да се оправдаваме с очаквания за "СВОЯТА ГИБЕЛ".
  • Абе то всички така мислят, ама като влязат в "голямата игра" и забравят за бутането на часовника назад!!! А и Апокалипсиса е предсказан и няма как да бъде избегнат!!! Ще стане точно тогава когато трябва и нито секунда повече или по малко!!! Този свят мнооого отдавна за жалост върви към своята гибел!!! Още от своето създаване!!! Така, че началото датира от мноооого старо време!!! Поздрави
  • Пак казвам, че пиша без реална причина.Така де, обичам по - тъжните стихове, а иначе съм напълно съгласен с теб
  • Влади, защо началото на края? Нали ти и аз, и всички млади хора, които днес са без позиции и имена, утре ще си заемем местата в "голямата" игра и ще имаме своя шанс да бутнем часовника на Апокалипсиса малко назад. Надявам се само да бъдем достатъчно. А до тогава с малки стъпки и реални действоя. На листа винаги е по-лесно.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...