23 апр. 2009 г., 16:20

Началото на края

921 0 4

Ресурсите привършват,
а хората мълчат.
Светът ни тъй красив,
заплашен е от срив.

 

Тероризъм и гладуване,
климатични аномалии,
войни и боледуване
увеличават своите мащаби.

 

Наркомания и проституиране,
обири и атентати.
Взаимно се избиваме.
Не сме ли глуповати?!

 

Финансови сривове
и парични липси.
Със разбити щитове
очакваме апокалипсис.

 

Мизерия и безпаричие,
убийства и злини.
Потънали сме в безразличие
и погубваме мечти.

 

Ний, хората, света рушим
и тъй трудно е да си призная,
че с лошите си действия градим
за нас началото на края!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това, което пишем, е огледало на душата ни, така че - престани с тази "без реална причина". Не знам има ли въобще начало или край, защото накрая всичко се слива в едно. Важното е "тук и сега" да градим бъдещето си, без да се оправдаваме с очаквания за "СВОЯТА ГИБЕЛ".
  • Абе то всички така мислят, ама като влязат в "голямата игра" и забравят за бутането на часовника назад!!! А и Апокалипсиса е предсказан и няма как да бъде избегнат!!! Ще стане точно тогава когато трябва и нито секунда повече или по малко!!! Този свят мнооого отдавна за жалост върви към своята гибел!!! Още от своето създаване!!! Така, че началото датира от мноооого старо време!!! Поздрави
  • Пак казвам, че пиша без реална причина.Така де, обичам по - тъжните стихове, а иначе съм напълно съгласен с теб
  • Влади, защо началото на края? Нали ти и аз, и всички млади хора, които днес са без позиции и имена, утре ще си заемем местата в "голямата" игра и ще имаме своя шанс да бутнем часовника на Апокалипсиса малко назад. Надявам се само да бъдем достатъчно. А до тогава с малки стъпки и реални действоя. На листа винаги е по-лесно.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...