Това е полуголата истина,
разсъблечена без много думи,
може би на вид безсмислена,
но е пленница в ума ми.
Тя е вплела тънки нишки
в мислите насочени към теб,
вътре в мен ги нося всички,
чакайки в един момент
да направят бъркотия,
фигурите да разместят,
да направят на пихтия
мозъка ми и да блеснат
тъжни спомени, от близко
минало, сегашно, не, не искам
бъдещето си избистрям,
днес започвам го начисто!
© Виктория Тасева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
