Jul 19, 2021, 7:46 AM

Надари ме...

1.3K 11 29

Надари ме, о, Боже, с любов,

с ум и разум до сетния ден,

да разбирам завета Христов

и душите вървящи до мен.

 

Да обичам живота-река

И да знам – при граничен предел,

Ти избавяш, подаваш ръка

на човека по нов път поел.

 

В самотата на моя мил „Аз“,

си създадох заплетен проблем

и слугувах на онзи зъл княз –

похитител на райски Едем.

 

Отстрани надалеч Ревността

помежду ни мостове руши.

Светлината Ти и радостта,

да намерят добрите души.

 

Поведи ме , о, Боже, напред,

към Зората на идния ден!

Водолеят ме чака с привет

да отвори вратите пред мен!

 

17:30 ч., 4 юни 2008

ред.: 17:15 ч., 15 юли 2021

 

(„Къде си, любов моя“ –

първа книга)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на Вяра, че добави творбата ми "Надари ме..." в "Любими". От сърце и желая здраве и творчески успехи!
  • Благодаря ти, Катя за коментара! Всичко добро ти желая!
  • Хареса ми стиха ти , Иван! Поздравления!
  • Благодаря ти, Таня. Макар и със закъснение, желая ти светли и успешни дни!
  • Хубаво е!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...