Когато времето спре, а сърцето препуска,
когато слънце пече, а градът е пуст,
когато светът ти крещи, а духа те напуска,
когато искаш да забравиш, а още го знаеш наизуст...
Тогава аз ще съм там и ръка ще подам,
а небето ще се усмихне, звезди ще изгреят,
и светът няма да изглежда вече голям,
макар да е тъмно, дори птички ще пеят!
Защото във всеки тунел има светлина!
Дори малка, искрица винаги има една,
невинна, но храбра ще те води тя,
без да те съди, без даже мъничка шега!
А когато звездите изчезнат, и падне мъгла,
Тя ще е там и ще ти вика „Няма страшно, ела!“
© Ева Илиева All rights reserved.