13.07.2014 г., 18:40  

Надежда

1.1K 0 0

Когато времето спре, а сърцето препуска,

когато слънце пече, а градът е пуст,

когато светът ти крещи, а духа те напуска,

когато искаш да забравиш, а още го знаеш наизуст...

 

Тогава аз ще съм там и ръка ще подам,

а небето ще се усмихне, звезди ще изгреят,

и светът няма да изглежда вече голям,

макар да е тъмно, дори птички ще пеят!

 

Защото във всеки тунел има светлина!

Дори малка, искрица винаги има една,

невинна, но храбра ще те води тя,

без да те съди, без даже мъничка шега!

 

А когато звездите изчезнат, и падне мъгла,

Тя ще е там и ще ти вика „Няма страшно, ела!“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...