Jun 13, 2008, 9:11 AM

Надежда

  Poetry » Love
1.1K 0 7

Прокълната с любов,

до безумство горчива,

зашлевена с целувка,

обдарена с вина,

нося тъжна усмивка,

а във шепа съм свила

сетни късчета смелост

и безмълвна молба -

 

не прегръщай, мълчание,

глуха скръб споделена!

 

Не докосвайте, устни,

тихи сълзи и страх!

 

Искам пак да позная

човека пред мене

и да стрия следите

от болка на прах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...