Прокълната с любов,
до безумство горчива,
зашлевена с целувка,
обдарена с вина,
нося тъжна усмивка,
а във шепа съм свила
сетни късчета смелост
и безмълвна молба -
не прегръщай, мълчание,
глуха скръб споделена!
Не докосвайте, устни,
тихи сълзи и страх!
Искам пак да позная
човека пред мене
и да стрия следите
от болка на прах!
© Ая All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
