Jun 18, 2017, 11:22 PM

Надежда

  Poetry » Other
796 0 3

Когато си сам и никой в теб не вярва,
вдигни глава и в огледалото се погледни.
Там стои човекът, който ще повярва,
и който за ръка ще те държи – това си ти.
Сам в себе си сигурен бъди,
така ще сбъднеш най-съкровените мечти.
Надеждата винаги е жива, от теб зависи дали ще я съхраниш,
дали ще се бориш, дали ще постигнеш целта си и дали ще се удовлетвориш.
Никога не падай духом и не губи усмивката от своето лице,
защото някой някъде те чака, бленува, за твоето добро сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...