Mar 14, 2006, 8:40 PM

Надежда 

  Poetry
698 0 2
                   Надежда

От верига неуморна задушена свободата,
безропотно надига гилотината сама,
опипвайки във мрака всеки ъгъл на стената,
и търсейки надежда за полет във нощта...

С нозе от студ заклещени под тягостната песен,
на вечната,обречена,но искрена сълза,
живее осъзнавайки,че пътят не е лесен,
и спира се самотна,и тръгва пак сама...

Следейки дните,молейки да изпълзят по бързо,
във пясъчен часовник тихо пясъка подрежда,
лицето си загубва,но примката развързва!
И бездиханна не изменя на последната надежда...

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??