Надежда 

Когато сутрин отвориш очи,

света поглеждаш с надежда. 

И някак си смирено ставаш ти 

и тръгваш по безкрайните пътеки.

С всяка стъпка света ти се разпада,

но ти си длъжен сякаш да вървиш.

Крачка, две и три ... и триста

вървиш, но някак неохотно ти.

Току проблесне някъде искрица

и с нея малко пламъче се ражда, 

че след стъпка, две и три ... и триста

хоризонта пак ще бъде ясен.

Деня ти свършва и в къщи се прибираш,

някак от живота изцеден.

Но там те чака мъничко човече

с топлите и грейнали очи.

Пламъчето от искра се ражда,

а тя превръща се в пожар, 

че надежда има и винаги ще има...

Но тя е скрита в детските души.