Mar 29, 2008, 12:32 AM

Надежда

  Poetry » Love
1K 0 2
Дъжд навън вали, дъжд силен и проливен, също като в моята душа,
черен облак премина и всичко в мене потопи и наводни,
но това пречисти всичко лошо в мен и ме накара да съзря света,
накара ме да осъзная някои неща и ме направи по-добър!!!!
След дъжда се появи дъга и ми даде надежда тя, че всичко
може рано или късно да се нареди и живота ми да се промени!!
По дъгата се спусна ангел и ми показа що е любовта и запали
огъня в сърцето ми и той гореше силно и опустошително!!
Но огънят изгори всичко вътре в мен и ми показа що е болка,
а не наслада от любовта и ето, че отново сам стоя и се моля аз
дали отново съдбата ще ми даде крила, за да мога аз да продължа!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...