liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА)
35 114
Aug 23, 2009, 11:51 PM

Надежда за любов 

  Poetry » Love
751 0 6

Стъпките ми рушаха тишината,

а ехото ги следваше нататък,

където ти седеше и мечтаеше.

Приближих се и подадох си ръката,

мигът на радостта ми беше кратък,

взорът ти сякаш за мен не знаеше,

потърсих в него любов и закрила ,

а срещнах леден блясък и измама,

защо така е, хич не ща да зная.

Душата ми в гърлото се беше свила,

а болката за думи беше няма,

затова реших сама да сложа края.

Побягнах, затръшвайки вратата,

а ехото остана в тишината,

със теб така да си мечтае.

Гледах във сърпа на луната,

разбрала, че различна е жената

и в себе си любови вае.

 

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??