23.08.2009 г., 23:51 ч.

Надежда за любов 

  Поезия » Любовна
5.0 (3)
952 0 6
Стъпките ми рушаха тишината,
а ехото ги следваше нататък,
където ти седеше и мечтаеше.
Приближих се и подадох си ръката,
мигът на радостта ми беше кратък,
взорът ти сякаш за мен не знаеше,
потърсих в него любов и закрила ,
а срещнах леден блясък и измама,
защо така е, хич не ща да зная.
Душата ми в гърлото се беше свила,
а болката за думи беше няма,
затова реших сама да сложа края. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Всички права запазени

Предложения
  • Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда. ... а колко обич имам да ти казвам... Селвер Навреме беше т...
  • Бях просякът светец, измолващ грях от твоя поглед ангелски пречистен. И след душата ти нагоре полетя...
  • Искаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...? Озърни се - светът в лудостта се оглежда. Слепец е ви...

Още произведения »