Надежда за любов
Стъпките ми рушаха тишината,
а ехото ги следваше нататък,
където ти седеше и мечтаеше.
Приближих се и подадох си ръката,
мигът на радостта ми беше кратък,
взорът ти сякаш за мен не знаеше,
потърсих в него любов и закрила ,
а срещнах леден блясък и измама,
защо така е, хич не ща да зная.
Душата ми в гърлото се беше свила,
а болката за думи беше няма,
затова реших сама да сложа края.
Побягнах, затръшвайки вратата,
а ехото остана в тишината,
със теб така да си мечтае.
Гледах във сърпа на луната,
разбрала, че различна е жената
и в себе си любови вае.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Всички права запазени
