Надежда за любов
Любов? Къде е тя?
За мен вече е затворена врата.
Лутам се и търся...
Търся отново път към любовта.
Светлина, показваща ми пътя,
тръгвам да открия пак.
И тръгвам, тръгвам в нищото,
нещо да намеря аз.
Търся... Не намирам.
Душата плаче, сърцето стене.
Кървящо за любов се моли,
но отсреща няма кой да отговори.
От желязо ковано,
не знае то да (те) обича.
Сега мъглата есенна
е негова царица.
Цял живот обич търсело е то,
но празно, празно
и самотно остана си...
Защо?
Светлина! Изведнъж в тъмнината -
светлина!
Но не... Това са фаровете
на преминаваща кола...
За момент надежда...
А после нищо.
Все това чувство
на обреченост и безнадеждност.
И аз ще тръгна пак и сам,
ала зная - ще стигам все дотам.
Светлините бели от колата,
а след тях отново самотата...
Сам, отново сам.
Да търся обич? Не, не знам...
Но пак надежда в безнадеждността
кара ме да търся любовта!
П.П.
Подкрепено с авторски клип
Емоцията, вложена в стиховете, е по-пълна, когато се чете на фона на музиката на М. Щерев- Осъдени души (инструментал)
© А.А. All rights reserved.
