Не вярвах, че след неговите длани
в нечии чужди моите ще паснат;
че след изплакано и изживяно,
крилете ми отново ще пораснат.
Че в погледа му след като изгубих се,
във чужд душата своя ще открия;
че след като в усмивката му влюбих се,
пак ще обикна, вместо да се крия…
Но случи ми се, всичко ми се случи,
и беше твърде близо до мечта.
За жалост и до днес не се научих
как да оцелявам в любовта.
И тук стоя единствено с надежда,
че чака ме отново чуден час -
да ми се случи всичко, за което
не вярвах, че ще ми се случи пак.
© Любимата All rights reserved.