Надежда за слука

Не вярвах, че след неговите длани

в нечии чужди моите ще паснат;

че след изплакано и изживяно,

крилете ми отново ще пораснат.

Че в погледа му след като изгубих се,

във чужд душата своя ще открия;

че след като в усмивката му влюбих се,

пак ще обикна, вместо да се крия…

Но случи ми се, всичко ми се случи,

и беше твърде близо до мечта.

За жалост и до днес не се научих

как да оцелявам в любовта.

И тук стоя единствено с надежда,

че чака ме отново чуден час -

да ми се случи всичко, за което

не вярвах, че ще ми се случи пак.