Надежда за вчера
Заведи ме там, където
дават прошка на сърцето,
а пък аз ще ти намеря
златна рибка след вечеря.
Ти не гледай, че съм малка,
мойта баба бе русалка,
дядо търсеше лалета
из щастливите морета.
Мама хукна с капитан,
бил му корабът голям,
с тати пържихме кюфтета
на една женица клета.
Но в един прекрасен ден,
чух гласа ù отегчен:
„Скъпи, кани ме на гости
Сашо Дългия във Бостън.”
Без да каже дума тати,
много бързо я изпрати,
после дълго я посреща
сам във кръчмата отсреща.
Заведи ме там, където
няма тайни за сърцето,
а пък аз ще ти намеря
златен изгрев след вечеря.
© Ивон All rights reserved.
