Oct 21, 2021, 11:59 PM  

Надолу

  Poetry
426 6 10

Възгордял се човекът, реши, че ще властва над всичко

и забоде в на Господ очите, най-острите тръни,

на омразата лепна фалшив етикет “Аз обичам”

а на ближния тихо  заложи капан, да го спъне.

И започна да гледа отгоре, понеже могъщ е

да подритва на другите всяко парченце достойнство

да обижда онези, които до вчера прегръща,

да измерва живота със своята мярка за стойност.

И със лека ръка пропиля и сърце и богатства 

и душата му стана студена, изплашена, гола

възгордял се, човекът реши, че над всичко ще властва

и започна да пада стремително все по - надолу.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...