Надолу просто някой си е тръгнал
По разпилени след безсъние коси
се плъзга като утро споменът.
Светът съвсем до точица се сви,
че стаята е жадна като стомна
с пълзящ през пукнатото разлив.
Сълзù по малко, всеки ден, сълзù.
И ден, след ден все повече е празна.
На дъното - засъхнали следи
от мисли дето бавно са умирали
в тъга, горчилка, срам и самота…
В едно писмо словата си събирам
и още незаписани бодат
клепачите на празния ми дом.
(отдето ще ги метна като мълнии)
Гневът събира сили мълчешком
на чувствата за да развърже възела.
От първия до третия етаж
поръсих с думи от извън писмата.
Омразата не се нуждае от кураж,
а любовта се взира в стъпалата.
На всяко е оставяла цветя…
Какво от туй, че някой ги е стъпкал!
Нагоре - пак ще литне любовта.
Надолу - просто някой си е тръгнал.
© Дочка Василева All rights reserved.
