Довереница (Дочка Василева)
477 17390
22.03.2021 г., 23:59 ч.

Надолу просто някой си е тръгнал 

  Поезия » Философска
754 7 11

 

По разпилени след безсъние коси

се плъзга като утро споменът.

Светът съвсем до точица се сви,

че стаята е жадна като стомна

 

с пълзящ през пукнатото разлив.

Сълзù по малко, всеки ден, сълзù.

И ден, след ден все повече е празна.

На дъното - засъхнали следи

 

от мисли дето бавно са умирали

в тъга, горчилка, срам и самота…

В едно писмо словата си събирам

и още незаписани бодат

 

клепачите на празния ми дом.

(отдето ще ги метна като мълнии)

Гневът събира сили мълчешком

на чувствата за да развърже възела.

 

От първия до третия етаж

поръсих с думи от извън писмата.

Омразата не се нуждае от кураж,

а любовта се взира в стъпалата.

 

На всяко е оставяла цветя…

Какво от туй, че някой ги е стъпкал!

Нагоре - пак ще литне любовта.

Надолу - просто някой си е тръгнал.

 

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви най- сърдечно приятели. Бъдете здрави!
  • Едно от малкото неща, в които ни остана да вярваме, е силата на любовта - по-голяма и от гнева, и от омразата.
    Много ми хареса! Поздравления, Доче!
  • Много ми хареса и допадна! Любовта винаги е възвишена и нищо , че друг си тръгва назад или надолу. Незнам защо, но се сетих за българският филм "ОБИЧ". Поздравления!
  • Малко се натъжих, докосна ми душата, толкова е хубав стихът, особено финала!
  • Да!
  • Харесва ми! Любовта, ще пребъде!
  • Страхотно!
  • Хубав стих с качествен финал. Поздравление, Довереница!
  • Финалът!!!
  • Нагоре - пак ще литне любовта.
    Надолу - просто някой си е тръгнал.
    Това казва всичко!
  • С благодарност към В. Йотова за вдъхновението :
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/pismo-ot-tretiya-etaj И понеже не можах да открия как да пусна "свързани произведения"
Предложения
: ??:??