May 17, 2012, 10:59 AM

Надървен от искателство

  Poetry » Other
1.3K 0 3

Надървен от искателство.

Загърбен от предателство.

Посърнал от страдателство.

Низвегнат от недознателство.

 

Абсолютната гама от чувства са

тези които винаги съм искал или не.

Като гангрена в рана развили са

груба  болка и  желание с теб  насаме.

 

Тъкмо преди бой се стягам с огнена вода.

Мисля за  глупости и  смешки, не за самота.

Очаквам утре и победа и смърт,монетата се върти.

Какъв ли  съдбовен гръм ще ме удари  или  зашлеви?

 

И строфите се удължават за да достигнат искания екстаз.

За тебе си мисля , вече не за нея, във всяка глава, във всеки час.

Колко ли болка съм преживял за бели кахъри и глупави влечения?

Добре че не вземам гъби!  Просто съм преди изпит, искайки подкрепа и малко вдъхновение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дан Дан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изпадам в транс ...
  • Благодаря! Проверявам просто къде са границите.Падам си малко провокатор за да видя реакции. Ще гледам да ги спазвам, що годе, вече.
  • Пускам това само заради изпита. Вземи го на редовната, защото скъсат ли те, други такива искания няма да бъдат удовлетворени.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...