yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
Sep 27, 2010, 11:11 AM

Нафора 

  Poetry » Phylosophy
1073 0 32

Щом залезът портокалов зад хълма се срине
и небесната рана се покрие с корица,
зашумява в бръшляна въздишка потискана
и в запустялата къща оживяват стените.

Там се връща хлебарят и гали тестото,
бавно меси гърдите му топли и нежни.
Неугаснала мъката зрее в окото му
като укор на нашите суетни брътвежи.

Ние просто си мислим, че е призрак, че вятърът
си играе с последните блясъци слънчеви
и ни се струва, че пещта е запалена,
а езиците огнени ближат ръцете му.

Да забравим не можем за кръста му силен,
за дъха омагьосващ на погачите топли,
за жената, в която тайно бе влюбен,
за очите ù сини и косите ù нощни...

Превъртя се съдбата, отнейде довлече
странен скитник с демонски огън в душата.
И пияни в захласа на венчалната вечер,
не разбрахме, че хлебарят е дръпнал чертата

на живота си тих с обичта си неказана
към жената, която в утрото тръгна
след лукавия просяк и се стопи във безкрая
на деня, загорчал като дяволски въглен...

Ето скоро ще лумне жаравата нощна,
ще замеси хлебарят тесто от звездите,
ще споходи съня ù до брачното ложе.
И от сълзи на утрото ще ù лепнат косите.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Великолепно! Завиждам на таланта ти! Браво!
  • Благодаря ви, че поостанахте тук.
  • Та това е гениално!!!
  • Звучи като притча...Е, за днес си напълних душата! Поклон!
  • Прегръдки и благодарности на всички, които поспряха тук.
    Стихът е много стар, отпреди четвърт век.
  • Вале, приеми и моите поздрави, с пожелание за още красиви снимки и стихове, за здраве и лично щастие! Прегръщам те!
  • Честит твой ден, Вале!
    Бъди здрава, радостна и силна, за да си сбъдваш мечтите - всичките!

    Страхотен стих си сътровила!
  • Ооооо...богато е тук - като хляба - от зърното до нафората...
    Прекрасно е! Като приказка - да се помни.
  • Развълнува ме, Йотова!
  • Много хубав стих си сътворила!!!
    Приеми и моите поздравления!
  • Радвам се, че мога и аз да се докосвам до Поезията ти, Валечка!
    !
  • Невероятна поезия, Валентина!
    Аплодисменти!!!
  • Това стихотворение ми напомня Далчев, с неговата изяшна метафоричност, дори съвършеност. Когато те прочетох за първи път, си рекох: Господи, как само пише...Удивителна е тази жена. А сега, след като продължавам да те чета, Йо, си мисля, че Поезията в твое лице е намерила себе си...Поклон доземи.И в мен нахрани гладния...А другото е от Лукавия, знаеш за какво говоря. Барона
  • Тъжна красота!
    Много, много хубав стих, Валя!
    Поздрави!
  • Забрави тези, които ще прочетат
    Тази вечер не съм толкова гладна, но пак си ми харесва зведният хляб!
  • Благодаря на всички, които прочетоха
    Лиляна Чолакова
    Ронда
    Нина Чилянска
    ВеликатаНики
    Поета (Илко Илиев)
    Смешко
    Пламен Христов
    Мария Панайотова
    Радка Миндова
    Марина Стоянова
    Пенко Пенков
    Водолея
    Андромаха
    Враната
    Фея
    Боженски
    Галя Мяхова
    Силвия Райчева
    ВаняИ
    Галина Преслав
    Ивон
    valia1771.

    Стихотворението е писано 1987 г., публикувано е в Пулс и в първата ми стихосбирка "Икона".
  • Поздрави и от мен, Валя!Чудесен стих!
  • Поздрави и от мен за силния стих!!!
  • Аплодисменти...
  • Прекрасен стих!
  • !!!!!!!!!!!!!
  • Много образен стих, Валя! Поздрав и от мен!
  • Страхотнооо!!!
  • Поздрав!
  • Ах, че красивоооо! НАСТРЪХНАХ!!!

    Смешко!
    Иди да се срамуваш в ъгъла!...
  • !!!
  • С дъх на хляб . Красота!
    Поздрав, Вале!
  • Невероятно силно, както винаги! Страхотна образност, въздействаща!
    Почувствах се така, все едно си ме нахранила със звезден хляб, Вал!
  • Хубаво ти е стихото, но има няколко момента които лично на мен не ми се понравиха и ми развалиха прочита.

    „Щом залезът портокалов зад хълма се срине”

    Ако е „портокалов „ като цвят – какво му е „агрегатното състояние” на залеза ?
    Ако е течно – думата – срине – не върви
    А тази думи говори че е – твърдо
    И картината е нещо като – наредени щайги (или купчина)с портокали които се сриват- лекинко комично е

    не се връзва думата – портокалов - в цялостната картина и настроение на стиха


    ....

    Там се връща хлебарят и гали тестото,
    бавно меси гърдите му топли и нежни.

    Няма вариант тесто да се – гали – Не и от – хлебар
    лигава история е каквато и метафора да е
    „бавно меси” както си написала е друга работа

    Ако си опитала да подчертаеш състоянието на лирическия с тази дума – гали- като лигави се, не си върши добре работата, мислите са ми другаде- става

    Но ако ни го представяш като – свещен, „интимен”, красив момент при омесването на хляба - тц



    ...

    ...
    не разбрахме, че хлебарят е дръпнал чертата

    на живота си тих с обичта си неказана
    към жената, която в утрото тръгна
    след лукавия просяк и се стопи във безкрая
    на деня, загорчал като дяволски въглен...

    след- чертата- става ясно за какво става въпрос, тази дума- чертата – се забива в главата на четящия, като камбанен звън и следващото- на живота си... – олекотява , разводнява

    дори мисля че целия предпоследен куплет е излишен


    хареса ми, затова си позволих
    извинявай ако ти се стори дребнаво заяждане, но на мен са ми важни тези неща
    а дали съм „прав”... всеки с прочита и тълкуванията си

  • Страхотно!
  • Тъжен много,даХаресах!
  • Легенда за любовта!
    Чудесен стих
Random works
: ??:??