Да те докосвам, да те имам,
заключен в жадните ми длани,
и после тихо да отмина,
понесла тайните си рани,
да грабна краткия ти пламък
и силата му да запазя,
и в пламнала жарава-камък -
да те подмина и забравя.
И да останеш ТИ - беднякът,
а аз - с богатата награда,
че в тази наша среща кратка
открих и Господа, и Ада.
© Мартина Димова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
