Apr 23, 2019, 10:45 PM

Наистина любов

  Poetry » Love
1.5K 1 0

  На кръстопът, когато срещнеш любовта,

  а тя е тиха и не казва много.

  Но някак си я чувстваш, че е тя 

  с надеждата за нещо ново.

 

  От тишината и първичността, разбираш,

  че неусетно станали сте двама.

  В новото начало, себе си намираш

  любов е, знаеш, че не е измама.

 

 Защото добрината се заплаща, 

 напук, на дългото страдание.

 От горе някой, ти изпраща,

 отново силно обожание. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...