Apr 23, 2019, 10:45 PM

Наистина любов

  Poetry » Love
1.5K 1 0

  На кръстопът, когато срещнеш любовта,

  а тя е тиха и не казва много.

  Но някак си я чувстваш, че е тя 

  с надеждата за нещо ново.

 

  От тишината и първичността, разбираш,

  че неусетно станали сте двама.

  В новото начало, себе си намираш

  любов е, знаеш, че не е измама.

 

 Защото добрината се заплаща, 

 напук, на дългото страдание.

 От горе някой, ти изпраща,

 отново силно обожание. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...