Наивно

Poetry » Other

1.1K 0 13

Дали успях да помъдрея
от клетви, лъгани по здрач?
Светът ми още се люле,
а утрото - какъв палач -

отсича снопче от косата ми,
чертае с рими кръг кармичен
и в стих оголва се душата ми...
Пред мен наивно коленичи

и моли ме за миг отсрочка...
Да бъда вярваща ме моли.
Наивница, дарила прошка
за сто обиди и неволи….

Не, не успях да помъдрея
нито по залез, нито в утро
и май наивно ще живея,
макар да знам, че ще е трудно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

blagae (Блага Енева)

Харесва ми. Браво!

2011-02-22T00:00:06+02:00
Човек (Анна Станоева)

А бе хора, защо се самопубликувате!? Нямам идея дали авторката владее класическият стих и не ми пука особено, но един пишещ човек спазва граматическите правила, ако не владее граматиката пък, има си редактори. На мен лично ми е трудно да се абстрахирам, когато има нещо дразнещо в текста още на пръв поглед и се отказвам да чета. Оправи си интервалите, моля!

2011-02-21T19:28:54+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Мъдростта или познанието раждат печал, Дани! Поздравления за хубавия стих! Ив

2011-02-21T18:32:05+02:00
stenli499 (Станислава)

"Нито по залез,нито в утро.!
Човек е най-мъдър в съня си!
Успех,Дани!

2011-02-21T18:08:09+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Чудесно е, Дани!

2011-02-21T18:07:01+02:00