Дали успях да помъдрея
от клетви, лъгани по здрач?
Светът ми още се люле,
а утрото - какъв палач -
отсича снопче от косата ми,
чертае с рими кръг кармичен
и в стих оголва се душата ми...
Пред мен наивно коленичи
и моли ме за миг отсрочка...
Да бъда вярваща ме моли.
Наивница, дарила прошка
за сто обиди и неволи….
Не, не успях да помъдрея
нито по залез, нито в утро
и май наивно ще живея,
макар да знам, че ще е трудно.
© Йорданка Господинова Всички права запазени