Наивно моят вик ли ви звучи?
Несигурно, на глинени нозе
светът отзад в обоза се клатушка,
по пътя си решение не взе,
дали отрова, бомба, или пушка.
А никой не се ражда за войни.
Доброто, то света ще промени.
Избиват се за власт и за пари,
зад хуманизъм алчостта си крият,
а залезът все кървави гори,
скрижалите на черната магия,
проказата на злобни и на зли...
Сърце те нямат, за да не боли.
Наивно моят вик ли ви звучи?
Гробове всяка нощ сънувам... Пресни,
със зрелища и хляб, игри, и песни
замазват вещо вашите очи...
А аз стихa си тъжен... Ех, поети...
Фенер ще сторя – в тъмнината да засвети...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
