Когато на пръсти из тъмното
разголвахме малко от себе си... -
през белите нощи осъмвахме
във лунни прегръдки унесени.
А дните ни тръгваха сънени
с шамарени стъпки по тихото.
Пред изгрева, с розово сбъдване,
по птици си пращахме мигове.
Когато на късчета нежност
раздавахме малко от себе си... -
хартийки със „нови” надежди,
парченца мечти... световете си. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up