Най-белият полет
Когато на пръсти из тъмното
разголвахме малко от себе си... -
през белите нощи осъмвахме
във лунни прегръдки унесени.
А дните ни тръгваха сънени
с шамарени стъпки по тихото.
Пред изгрева, с розово сбъдване,
по птици си пращахме мигове.
Когато на късчета нежност
раздавахме малко от себе си... -
хартийки със „нови” надежди,
парченца мечти... световете си.
Дробяхме реалности всякакви
и с чаша кафе ги поливахме.
Сезоните уж са еднакви...
но беше най-бялата зима,
когато със думи и погледи
разказвахме всъщност душите си.
И беше най-белият полет,
когато така се обичахме!
© Инна All rights reserved.
