23.11.2007 г., 17:30 ч.

Най-белият полет 

  Поезия
645 0 21

Когато на пръсти из тъмното

разголвахме малко от себе си... -

през белите нощи осъмвахме

във лунни прегръдки унесени.

А дните ни тръгваха сънени

с шамарени стъпки по тихото.

Пред изгрева, с розово сбъдване,

по птици си пращахме мигове.

Когато на късчета нежност

раздавахме малко от себе си... -

хартийки със „нови” надежди,

парченца мечти... световете си.

Дробяхме реалности всякакви

и с чаша кафе ги поливахме.

Сезоните уж са еднакви...

но беше най-бялата зима,

когато със думи и погледи

разказвахме всъщност душите си.

И беше най-белият полет,

когато така се обичахме!

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??