23 nov 2007, 17:30

Най-белият полет 

  Poesía
666 0 21

Когато на пръсти из тъмното

разголвахме малко от себе си... -

през белите нощи осъмвахме

във лунни прегръдки унесени.

А дните ни тръгваха сънени

с шамарени стъпки по тихото.

Пред изгрева, с розово сбъдване,

по птици си пращахме мигове.

Когато на късчета нежност

раздавахме малко от себе си... -

хартийки със „нови” надежди,

парченца мечти... световете си.

Дробяхме реалности всякакви

и с чаша кафе ги поливахме.

Сезоните уж са еднакви...

но беше най-бялата зима,

когато със думи и погледи

разказвахме всъщност душите си.

И беше най-белият полет,

когато така се обичахме!

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??