Най-дългото ми стихотворение :)
Как живея, някой пита ли?!
Не! Всеки е потънал в своите проблеми.
Без теб живея ли?! Питаш ли ме ти?!
Не! Но по-добре не питай - замълчи!
Аз живея, дишам, плача и се смея...
ала моята душа как живее?!
Сърцето как тупти?! За това
питаш ли ме ти?! Не, но по-добре
не го прави, защото ти не знаеш,
че без тебе ме боли, че с всеки ден
все повече те обичам аз... и тежко е,
трудно е да понеса да не те виждам,
да не чувам пак твоя глас...
Пташ ли и знаеш ли за това?!
Не, но след като прочетеш това
поне вече ще знаеш, че ти за
мен си любовта, че те обичам
толкова, толкова много... че
нямам думи да изкажа любовта си...
Затова тогава нищо не ти казах,
оставих на сърцето да говори... и може би
затова си мислиш,че не те обичам
аз тогава показах... Но не! Нищо недей
мисли! Просто прочети това, аз
оставям на сърцето да говвори,
аз тогава не успях, но сега то
проговори... И искам още нещо да ти
кажа, да ти кажа, че ти си всичко
за мен, че все по-самотна се чувствам
без теб с всеки изминал ден...
Аз знам - ти с друга беше, може и
сега да си, но знай, че никое
момче не можа от сърцето ми
да те заличи... За мен оставаш
завинаги и само ти...
Винаги ще те те обичам,
запомни... Аз ти казах:
,,за света може да си никой,
но за един човек може да
си целия свят'' - това са
думите от мен за теб... защото
ти за мен си всичко, с
теб бих намерила единствено
моето щастие едничко,
защото ти си лъчът светлина
в моя ден, без теб не мога
да живея... опитвам се за
други да копнея, но не мога
разбери, просто няма
кой да те замени!
Но ти не искаш да си
с мене. Добре. До тук
ще спра с посланието
за теб, защото ти не
заслужаваш всичко това
и заради твоята лъжа,
ще спра до тук! Ще
боли... ала край... мога
само да ти кажа:
ЗА МЕН ЗАБРАВИ !!!
© ДаяНчеТооо All rights reserved.
