Аз тебе си те нося от дете –
в молитвите, отправени към Бога.
И всяка моя мисъл е летеж,
а сърцето ми – изпълнено със обич.
И някак си ми светиш като сън,
в очите ми рисуваш си пътека.
Да галя с дъх небесния ти гръм,
с душата ми, отронена от вечност.
Аз тебе си те нося от дете,
и тъй ще те износя и до гроба.
Защото ти си моето небе
и най-истинна от всичките любови!
© Аз All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
