...Най-накрая...
...Най-накрая...(2)
Колко силна би могла да бъде нашата любов?!-Безкрайна е...
Свободните вериги оковаха сърцето ми и то живо е винаги...!
Не съм вярвала, че това може да ми се случи, но се случи...
Блажена връзка между твоят глас и моята душа-несломима е...!
Не съм вярвала, че твоята поява ще ме освети...
Признавам си любими, ти си моите мечти...
Най-накрая открих причината за моята въздишка,
гасеницата превърна се в пеперуда, надеждата в любовта...!
Направи ме по-добра от преди нашата любов водопадна...
Отдавам ти тази песен любовна завинаги, хвани ръцете ми...!
Не знам дали е сън, но е истина, това че ти погали съществото ми!...
Отдавам ти живота си, всичките ми светове, цялата ми душа...
Не знам дали бе кошмар, това че ти плака за мене и аз за тебе....
Оставаха тогава само прошката и любовта, обърканите ни сълзи...
Най-накрая, открих в нас пътят към вечността, достигнахме звездите...!
Спря се времето от цялото ни любене, прегърнахме се в слънчевите лъчи...!
Колко значимо би могло да бъде нашето нежно постоянство?!-
Вълшебно всичко е...-весели светулки и пеещи щурчета...
Не съм спирала да мисля, докъде ще ме заведеш след вечността...
Съдбата ми е вече в топлината на твоите ръце, там е светлината...!
Не съм си представяла, че ще бъдеш моя принц и аз твоята принцеса,
крепостта ни от смелост и любов, издигна се в небесата...!
Най-накрая осъзнах, че където и да си ти, чувствата ни
вечно ще са заедно, прегърнати от нашите химери и миражи...!
Най-накрая разбрах, защо сме тук,
Може би нищо на света не е вечно,
но душата ни може да спре вечността...
© Лили Вълчева All rights reserved.
