May 15, 2015, 8:35 PM

Най-нежната стрела

  Poetry » Love
797 0 1



НАЙ-НЕЖНАТА СТРЕЛА

Червена и красива роза 
прониза моята душа.
И в нея вля голяма доза
любов и нежност, и тъга.


Че тя е като кръв червена – 

кръвта на моето сърце
във вените ми – устремена
към бъдещето да се понесе.


Не плашат ме бодлите вече, 
от тях научих да се пазя.
Упойващият аромат е вечен – 
затуй не мога да я мразя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....