Най-после
НАЙ-ПОСЛЕ
Р. Чакърова
Счупи се най-после! Издрънча върху пода
и се пръсна на хиляди боцкащи същности.
Ще внимавам, когато на босо по себе си ходя –
да не ти се забия, когато до кръв те прегръщам.
Може в порив на нежност издран да осъмнеш в очите ми,
а сълзите във струпеи обич от теб да се слепнат.
И шишенце парфюм, в онзи прашен стелаж запокитено,
изведнъж от горещите мои криле да потрепне...
Може малкият ключ, който скрих тъй, че ти да не знаеш,
да проблесне, когато за никъде вече не тръгваш
и да знае вратата за някоя тайнствена стая,
във която след век, и след два ще се върна.
И тогава ще трябва всяка малка частица
от строшеното стъклено, малко сърце
със любов да изваждам от твоите тъмни зеници
и след туй да зашия душата ти бяла с ръце...
Като навик отколешен тънка мъгла ще се спусне,
за да скрие от всички, които през мене надничат,
как докосваш във стих точно моите устни,
как те пиша без думи и как ме обичаш...
Лондон 17/02/2017 22:48
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
