НАЙ-ПОСЛЕ
Р. Чакърова
Счупи се най-после! Издрънча върху пода
и се пръсна на хиляди боцкащи същности.
Ще внимавам, когато на босо по себе си ходя –
да не ти се забия, когато до кръв те прегръщам.
Може в порив на нежност издран да осъмнеш в очите ми,
а сълзите във струпеи обич от теб да се слепнат.
И шишенце парфюм, в онзи прашен стелаж запокитено,
изведнъж от горещите мои криле да потрепне...
Може малкият ключ, който скрих тъй, че ти да не знаеш,
да проблесне, когато за никъде вече не тръгваш ...