Караш ме да се усмихвам,
така все едно съм единствена.
Караш ме да дишам,
сякаш ми е за последен път.
Караш ме да викам,
така, че да искам всички да ме чуят.
Караш ме да видя
неща, до сега непознати за мен.
Караш ме да се чувствам
като феникс,
току-що възродил се от пепелта,
крещейки... обичам те!!!
© Виктория Михайлова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
