Накратко
Той ù каза: "Ела", тя му каза: "Добре",
после всичко потръгна естествено:
зад усмивките две, скрити в чаши с кафе,
две сърца залудуваха бедствено.
Той ù каза: "Нали!?", тя му каза: "Амиии..."
и потече любов като ручей.
Хладно вино в кристал, а в очите - искри...
и се случи, каквото се случва.
Тя му каза: "Уви!", той ù каза: "Дали?",
но след петия месец бе късно.
Бяла рокля, воал, кум, кума и коли...
и един младоженец навъсен.
Той ù каза: "Ела", тя му каза: "Добре",
после всичко започна отново -
нова тръпка под същото старо небе.
С чифт забравени брачни окови.
© Христина Мачикян All rights reserved.
