Jun 18, 2019, 10:31 PM

Накриво 

  Poetry » Other
142 0 0

Накриво

 

Стъпи накриво – и падна,
но повлече под себе си и мен.
Потънала в блатото, кална,
разбрах, че бил си кретен.

 

Ти се изправи непокътнат,
сякаш никога не си падал.
Чисти ръцете, които ме гътнаха,
отминаха, доверието пострада.

 

Понесох всички последствия,
и белега от раната в душата,
но ти бръкна в окото на зрящия
ослепи приятелството с лъжата.

 

18 06 2017

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??