Накъде отиваме двамина
Двамата седим на пейката на гара и държим ръцете си успокоени.
Птиците се прислоняват на перона.
Вред са хора - някои са тъжни, някои засмени.
Накъде сме тръгнали - сами не знаем, към чакан край или очаквано начало.
За проблемите си днес нехаем.
Времето е сякаш вцепенено, спряло.
Наоколо е пурпурно и бяло.
И ето идва влакът прашен, уморен...
Събирал хиляди истории несподелени.
Качваме се вътре със стъпки ускорени,
вплитайки буйни ритми окрилени.
Минаваме през ниви и поляни,
до тях издигат се планините великани.
Сами сме в купето и погледите срещат се - животни диви, необуздани.
Все още един за друг всичко неразбрали.
Но убедени сме със сигурност - животът пътешествие е непрестанно,
приключение вълшебно и не напразно -
смело вървим по пътища неведоми
и свързани са неминуемо нашите съдби!
© Veronika Mihova All rights reserved.
